Амбиция по мярка

Posted on

Каквото и да правиш – дали ще раждаш деца, дали ще пишеш книги, дали ще продаваш на улицата пасти, или ще подписваш договори за милиони долари, важното е да си щастлив и удовлетворен.

Елиф Шафак 

 

Също така важно е и да следваш собствените си цели по начин, който ти носи удовлетворение и щастие, без да робуваш на клишетата за успешна кариера, които са толкова дълбоко загнездени в съзнанието и разбиранията ни, че често се стремим към цели, които всъщност нито харесваме, нито са присъщи за нас, нито пък биха ни направили щастливи.

Както преди двайсетина години благодарение на популярна, предимно американска литература и статии, екипната работа стана най-важната добродетел на работещия човек, а индивидуализмът стана мръсна дума, така в последните години кариерното развитие се свързва главно с вертикално израстване  и успешността се отъждествява с него.

Ако съм щастлива с експертната си позиция и нямам нищо против да не я сменям с години? Това значи ли, че имам неуспешна кариера, или по-скоро значи, че знам какво искам и съм го постигнала?

Нерядко разговарям с топ мениджъри, които не са щастливи на настоящата си позиция, въпреки че са достигнали до върха на организацията, в която работят и според общоприетите представи следват закономерния и единствено възможен успешен път. Те си спомнят с носталгия годините си като успешен търговец или финансист, преди да приемат повишението си и да сменят това, което им носи удоволствие и в което са били наистина добри, с твърде много административна работа, планиране и участие в бордове.  Липсва им контактът с клиентите, решението на сложни оперативни казуси или пък нещо друго, което вече не е част от тяхната работа. Приели са предложеното повишение, защото „така трябва“ и защото отказът от него обикновено не е опция.

Има много примери и за хора, брилянтни на експертната си позиция, които са повишени без да са готови за това и без да имат лидерски качества, поверяват им се екипи, което често е некомфортно за самия човек, а да не говорим за клетите му подчинени. Път назад няма, защото той пък се отъждествява с откровен провал и малко хора се осмеляват да предприемат такава стъпка.

На хората, които дълго се задържат на една позиция и нямат планове да я сменят, се гледа като на неамбициозни, инертни или страхливи. Част от тях  може би са точно такива, но такива хора има и на мениджърски позиции.

Възхищавам се на хората, които са постигнали с много труд и усилия високата си позиция, изградили са успешна кариера, изчаквайки се все по-нагоре и по-нагоре в организационната структура. Това обаче не е за всеки.  Топ мениджърската работа е отговорна и трудна, но нека я оставим на хората, които притежават нужните качества, умения, мотивация и нагласа за това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *