Как една непредвидима криза наложи ускореното въвеждане на нови технологии

 

Дигиталната трансформация отдавна е в полезренито на доста от компаниите, но COVID-19 пандемията драматично ускори процесите на промяна в много от тях. В последните месеци терминът още по-често попада под светлините на прожекторите заради светкавичните темпове, с които бизнесите трябваше да се пригодят към променящите се условия на човешка, здравна и икономическа криза, за да продължат да функционират.

Този процес, разбира се, означаваше както финансови инвестиции, така и такива във време от страна на организациите, като за не малко от тях възможностите за продължаване на работната дейност в условията на карантина и ограничено движение е въпрос не просто на устойчивост и просперитет, а на оцеляване. Именно хармонизирането на технологичните инвестиции с бизнес и оперативните модели могат да направят дигиталната трансформация целенасочена и ефективна, особено в момент на стратегически промени, които кризата провокира.

Въпреки че технологиите отдавна навлизат в света на бизнеса (а в доста случаи са самият бизнес), настоящата кризисна ситуация и липсата на яснота относно бъдещето, с които се сблъсква бизнесът в световен план, наложи ускоряването на тези процеси и тяхното интегриране в работното ежедневие. Намалената работна активност и свободният ресурс в тези извънредни обстоятелства предоставиха отличен повод за организациите да опитат и затвърдят нови или позаб(р)авени практики. С новите технологии се появяват нови начини за решаване на съществуващите бизнес проблеми, както и възможности за предоставяне на нови продукти и услуги, по нови начини. Същевременно, що се отнася до самите организации и техните служители, доста от инструментите на дигиталната трансформация могат да бъдат разглеждани и като начин за изграждане на един по-атрактивен работодателски имидж.

Разбира се, в много организации сериозните IT проекти са оставени на изчакване за сметка на по-оперативно насочени решения, които да позволят на компаниите да продължат работа, но от друга страна промените биха имали отношение и към техническата същност на стратегическите IT инициативи. Ето и някои от технологиите и възможностите, които организациите усилено изследват и внедряват, за да останат конкурентноспособни на пазара и да извлекат максимума от извънредната ситуация, в която са поставени:

 

  • Cloud технологии: Като една от ключовите технологии в Industry 4.0, Cloud решенията бързо и сигурно намериха своето място в организационната среда. Възможността да бъде достъпвана информация, и да бъдат използвани широк набор от computing ресурси on-demand, в реално време, без значение от локацията или устройството носят неимоверни предимства в динамичните бизнес условия днес. Предвид днешните бързи темпове на иновации, контролът и спокойствието, предлагани от локалните технологии, бързо се изместват от икономическата ефективност и гъвкавостта, предлагани от Cloud-технологиите. Именно такива решения позволиха бърза реакция, приемственост и непрекъснатост на бизнес процесите, за много организации. От друга страна многобройните SaaS / IaaS / PaaS решения успешно подпомагат организациите да преборят недостига на работна сила в различни области, в следствие на органиченото движение на хора и стоки.

Настоящата криза предизвика засилен интерес към cloud услуги и решения, много от които до момента рядко са работили близо до максималния си капацитет. Също така интензивната употреба демонстрира и множество неподозирани нужди към въпросните услуги, които компаниите дефинират, предвид стратегическата значимост от избора на едно или друго решение. Необходимостта от специализирани доработки и конфигурации по мярка на клиенти и потребители, вероятно ще бъде основният двигател на растежа в сектора, като прогнозите са за сериозен ръст през 2020-2021.

 

  • Remote access / Enabling remote work: по-голямата част от усилията за ускорено въвеждане на технологии в организациите логично бяха насочени към развиване на капацитет за работа от вкъщи и осигуряване на непрекъснатост на бизнеса. От VPN и cloud-базирани решения за отдалечен достъп до работна информация, през многобройните платформи за видео конферентна връзка и колаборация, и системи за project/task management, до решения за time tracking и отчетност – почти всеки, който работи основно на компютър и използва интернет-базирани решения, беше повлиян положително в непредвидената ситуация, а отдалечената работа, доскоро запазена за ограничен брой позиции, се оказа възможна за доста по-широк кръг от професионалисти. Тези развития имат сериозен потенциал да провокират преосмисляне на доста от традиционните разбирания за начина на работа в организациите – от политиките за дистанционна работа, до необходимостта от използване на физически офис въобще, и дългосрочните възможности и предизвикателства на модела work-from-anywhere, както и отдавна очакваната промяна на фокуса от изработено време към извършена работа.

Remote access/work дава предимство не само на служителите, които получават мигновен достъп до необходимите им системи, но и гъвкавост на организациите в ситуации на разрешаване на технически проблеми, и реалокация на ресурси. Според Forbes се очаква почти 50% от работната сила в САЩ да работи дистанционно до 2027 г. Доста от развитите икономики също вървят в тази посока, а изолацията по време на COVID пaндемията принуди компаниите да тестват доколко подобни модели на работа могат да бъдат успешни. Какво означава това за съвременния бизнес? Е, ако отдалечената работа ще бъде водеща тенденция през следващите години, то организациите трябва да започнат да възприемат тази форма на работа възможно най-скоро като the new normal.

 

  • Киберсигурност: Колкото повече процеси се извършват от и зависят поне частично от технологиите, толкова по-критичен е въпросът с предпазването от хакерство и киберпрестъпления. Тъй като създалата се ситуация на криза в голяма степен определя посоката, в която бизнесът търси решения, в частност ускореното интегриране на дигитализацията като модел на работа, мерките за високо ниво на киберсигурност са от особено значение. VPN-връзката се доказа категорично не просто като технология, позволяваща отдалечен достъп до корпоративни ресурси, но има и огромно значение за гарантиране сигурността на информацията. Области като network security и malware protection се очертават като критични, особено в момент, когато cloud-технологиите позволяват употребата на лични устройства през лични и публични мрежи. Също така data backup/recovery решенията, в условията на дистанционна работа, дават допълнителна сигурност, че информацията или работният напредък, няма да бъдат загубени, дори при неочакван срив на някоя от системите или при човешка грешка.

Изключително важно е да се инвестира в подходящи и ефективни мерки за засилване на сигурността, с цел опазване на вътрешната информация, но и тази на клиенти, партньори и потребители. В дългосрочен план, дори при пълно завръщане към традиционния начин на работа, тези инвестиции ще носят висока добавена стойност, не само чрез повишаване общите нива по този показател, но и като основа за изграждане на доверие към организациите, предвид широкото обществено внимание към privacy и опазване на лични данни от неправомерна употреба.

 

  • Изкуствен интелект (AI): Възходът на изкуствения интелект и автоматизацията ще играе все по-важна роля в осъществяването на дигиталната трансформация в публичната и частната сфера. С развитието си AI се превръща в двигател на много бизнес системи, като позволява по-бързо, по-прецизно и компетентно оптимизиране на процеси, и предоставяне на услуги. Настоящата пандемия бе безпрецендентна възможност за използване на AI като модерен инструмент за борба с разпространението на болести чрез сложен анализ на социалните контакти и движението на хора. Разбира се, този анализ стъпва на вече съществуваща инфраструктура, но широкият доброволен достъп до поведенческа информация, ще позволи по-бърза и адекватна реакция при бъдещи кризи от подобен вид и мащаб. От друга страна кризата и ограничението на свободното придвижване дадоха тласък на ускореното автоматизиране на процеси и професии, които не позволяват дистанционна работа и/или имат сравнително ниски квалификационни изисквания, което неминуемо ще има отражение на пазара на труда. Също така рязката промяна в поведението на хората в извънредните условия, създаде технически (или интелектуални?) проблеми на някои системи, базирани на machine-learning, в области като електронна търговия и маркетинг. Тези случаи връщат на преден план и по-абстрактни въпроси за етиката и употребата на такива технологии за търговски цели, и проблемите на системите, които се обучават от човешкото поведение, но имат и практическа възможност да влияят на поведението на хората.

 

Темповете, с които иновациите навлизат в ежедневието на бизнеса, се ускоряват с всеки изминал ден. Организациите трябва да са в състояние да се адаптират и да бъдат гъвкави при непрестанно променящите се обстоятелства и условия на труд. За да останат конкурентоспособни, е необходимо те да инвестират в развитието на тези бизнес аспекти, които актуално се открояват като най-значимите за позиционирането на организациите на пазара. Динамиката в областта на технологиите има потенциала да променя култури, както и да трансформира начините, по които компаниите правят бизнес и взимат решения, а също така и традиционните структури на организациите, как те привличат и работят с клиенти и партньори, и като цяло необходимите работни умения за в бъдеще.

В настоящата ситуация дигиталната трансформация може да бъде посочена като водеща “компетенция” на организациите за справянето им с кризисни ситуации и като солидна инвестиция в тяхното успешно бъдеще. Ето защо е важно да се инвестират ресурси в изграждането на правилна стратегия и планирано въвеждане на иновативни мерки, с помощта на които организациите да гарантират своя просперитет и мястото си като предпочитан работодател сред конкурентите на пазарa!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *